Миналата година анонсирах зараждането в България на едно ново движение –

Миналата година анонсирах зараждането в България на едно ново придвижване – FIRE („ Financial Independence, Retire Early “ или „ финансова самостоятелност и ранно пенсиониране “). Както всяко ново и съвременно нещо, то стартира да притегля от ден на ден последователи, които желаят да изградят портфолио от активи, носещо им пасивни приходи. Целта е да не им се постанова да работят. За да не останат тези хора разочаровани след години на икономисване и вложение, в тази публикация съм синтезирал главните спънки и провокации пред постигането на финансовата независимост и дали сме склонни да платим нейната цена.

Всички лъжат, с изключение на обстоятелствата

Доктор Хаус от едноименния ефирен сериал споделя, че всички лъжат и по тази причина се доверява единствено на данните от проучванията на пациентите си. Нека използван този метод и тук. Фактите демонстрират, че малко на брой българи ще стигнат досега, в който пасивните им приходи ще покриват напълно месечните им разноски. Причините са доста, само че главните са, че постигането на финансовата независимост изисква доста работа, дисциплинираност и доза шанс (няма как).

Също по този начин да не забравяме, че доста малко хора в България въобще са чували за придвижването FIRE. Не може да чакаме в страна със относително ниска финансова просветеност, където се икономисва малко и желаната инвестиция е банковия депозит, хората внезапно да стартират да заделят по-голям % от приходите си и да влагат в активи с висока рентабилност и по-голям риск.

Дори измежду тези, които знаят какво е финансова независимост (от книги като „ Богат баща, безпаричен баща “ на Робърт Кийосаки) и са си сложили за цел да я реализиран, малко на брой ще имат търпението да икономисват в продължение на доста години (вместо да похарчат тези пари) и да влагат дълготрайно. По мои наблюдения, огромна част от хората се отхвърлят единствено след няколко месеца, тъй като са в среда, където харченето и показността са цели. Инвестирането може да продължи по-дълго, в случай че има напредък на съответния пазар, само че при първите по-големи загуби, търпението им се изчерпва. И това е обикновено. В съвсем всяка сфера по-малко от 1% от хората в нея стигат топ равнище, а останалите 99% се отхвърлят някъде по пътя към върха.

Това, че нещо е малко евентуално не значи, че е невероятно. Човешките същества сме странни и много ирационални. Когато забележим в интернет или по малкия екран, че някой е потърпевш си споделяме, че това не може да се случи на нас, само че харчим стотици (дори хиляди) левове за лотарийни билети с мисълта, че „ човек в никакъв случай не знае “ (дали ще спечели), макар че първото е неведнъж по-вероятно от второто. В нашето семейство постигнахме финансова независимост за прочут интервал от време, а и познавам много хора, които имат пасивни приходи и могат да не работят до края на живота си (освен, в случай че не се случи нещо в действителност катастрофално). Аз имам вяра, че даже единствено един човек в България да е постигнал дадена цел, и аз мога да го направя (или най-малко да се опитам).

Финансовата независимост не е математика, а привички

Всеки от нас е чувал историята, че в случай че се откажем от цигарите и спестяваме парите за тях, след време може да си купим много скъпа кола като ферари. На процедура не е толкоз елементарно, като най-голямото доказателство за това е, че не сме виждали доста някогашни пушачи с първокласни коли. Важното конкретизиране в тази ситуация е спестените пари да се събират и влагат. Ако приемем, че кутия цигари е 6 лв. и пушим по една дневно, за 30 дни ще сме икономисали 180 лв., а за една година цели 2,160 лв.. В случай, че влагаме тези пари в актив с 10% годишна рентабилност, то след 30 години ще имаме над 410,000 лв.. Добра сума, която ще стигне и за ферари.

Разбира се, това е единствено образец и хората, които ще задоволително търпеливи да икономисват всеки ден по 6 лв. в продължение на 30 години и да ги влагат, са единици (ще са по-малко и от тото-милионерите). Трябва ни нещо доста повече от математика и това са нашите привички. Едно рутинно деяние се построява доста постепенно. Дори миенето на зъби заран и вечер лишава време, до момента в който стане съвсем автоматизирано. Не си припомням по какъв начин аз съм се научил, само че повтаряме този „ обред “ с щерка ни всеки ден и чак след няколко години, тя сама се сеща, че би трябвало да си измие зъбките, без да я подканяме ние.

Със спестяването е същото. Винаги съм заделял част от моите доходи за бъдещето, само че ми лиши години до момента в който започнах да ползвам постоянно правилото „ Плащай първо на себе си “. При вложението историята беше сходна. Има нещо, което е доста по-важно при постигането на финансовата независимост от спестяването и вложението, и това са потребителските ни привички. Познавам доста хора, които получават относително високи заплати и могат да заделят част от тях, само че не го вършат, тъй като държат да наподобяват по избран метод в очите на другите. Има и такива, които влагат за избран интервал от време и когато съберат по-голяма сума, вършат някоя огромна импулсивна покупка (за която съжаляват после).

Едно от най-важните условия, с цел да изградим потребен табиет е поддръжката, която получаваме от близките. Ако средата ни е от хора, които непрестанно ни подлагат на критика за смяната, която желаеме да създадем и ни вкарват в прелъщение да се върнем към старите ни привички, сме обречени. Не инцидентно, множеството хора, които са съумели да реализират финансова независимост са имали подобаваща среда и така наречен „ бъди “ (buddy или другар за подкрепа). 

Откажи се, до момента в който е време    

Ще ви разкажа една история от предходната седмица. Започнах работа с човек, който има относително огромен фамилен бизнес. Преди година е желал да го продаде и да се „ пенсионира “. Получил много добра оферта и имал няколко дни време, с цел да реши дали да я одобри или не. Парите били задоволителни, с цел да не работи той и фамилията му за доста години напред, а в случай че се влагат уместно, до края на живота им. Всички му казвали да продаде бизнеса си и да се любува на живота си.

Единственият човек, който го посъветвал да не го прави бил един негов по-възрастен другар. Той му споделил „ Ти имаш две деца. Какъв образец ще им дадеш, в случай че по през целия ден нищо не правиш? “. Това предиздвикало моя клиент да не продава бизнеса си и макар компликациите да продължава да работи. Много се замислих над тази история и тя ме накара да трансформира проектите си за ранното „ пенсиониране “.

Това, което запознат съм диалозите с хора, които желаят да реализират финансова независимост е, че те не желаят да спрат да работят след 10, 15 или 20 години, а да няма потребност да го вършат. Това ще им даде сигурността и спокойствието, от които се нуждаят, с цел да се посветят на нещата, които постоянно са желали да създадат – да пътуват, да се отдадат на заниманието си, да започват бизнес, да се занимават с щедрост и други. Те не желаят да зависят от техния бизнес или техния шеф. Пасивните приходи дават благоприятни условия. Това за мен е свободата на избора. Дали хората стават по-щастливи с увеличението на тяхното благосъстояние? Не постоянно. По-големите финансови благоприятни условия са свързани и с много нови проблеми – къде да държим парите си, по какъв начин да ги влагаме, по какъв начин да ги защитим и други.

Ако към момента смятате, че FIRE концепцията е за вас, продължавайте в същия дух. С тази публикация не се пробвам да ви откажа (е добре де, пробвах се), а да се замислите дали финансовата независимост и ранното пенсиониране са вашите цели, а не ги преследвате просто, тъй като са известни или тъй като някой различен желае да ги реализира. Всяко нещо на този свят си има цена и би трябвало добре да помислим дали си коства да я плащаме и какво ще получим в подмяна. Успех!